Днес било модерно да си психотерапевт…Вероятно защото визията/от филмите/ на психотерапевта е да стои на дивана и да подхвърля по някоя реплика, ей така, за да става разговор….Ще използвам една реплика на Петко Бучаров/мир на праха му/ – да, ама не. Психотерапевта е човек, който е преминал през своите неясноти, несъзнавани и подсъзнателни модели, през своите страхове, тъжни и стряскащи моменти. Това е един дълъг път, който всеки ден по-малко преминава човекът, желаещ да стане психотерапевт. Всичко това му позволява да израсне и да бъде полезен на себе си и едва тогава започва да бъде полезен на другите. Ако на израстването, преработката на болезнените страни разширяване на съзнанието е мода, то тогава и професията психотерапевт е модерна.
Психотерапията не променя човека, тя му дава възможност да освети тъмните/несъзнавани/ места, които отклоняват човек от хармоничното и балансирано взаимодействие със света. Психотерапията не цели да унищожи стари модели, убеждения, навици и др. Тя стъпка по стъпка разширява със знанието си съзнанието на човек. Разширява се гледната точка, разширяват се вариантите, разширяват се ползите. Психотерапията е плавен процес, в който бавно и полека, клиента „вижда” неподозирани за него до този момент хоризонти. В частност позитивната психотерапия, ползва не просто дефицита на клиента, ползва преди всичко неговите способности в смисъла на наличните ресурси, тъй като клиента е функционирал до този момент благодарение точно на тях. Така малко по малко се преплитат ресурсните страни, заедно с дефицитните и се изгражда един плавен преход към опознаване и осъзнаване на човека. Това всичко в позитивната психотерапия се нарича POZITUM, а не позитивно мислене. Последното е имагинерно понятие, което обърква и не подпомага действието, а се съсредоточава върху бездействието на паразитни мисли и повторения и както е казал Юнг „Човек не става просветен, като си представя фигурки от светлина, а като прави мрака съзнателен”. Вътрешната настройка на неосъзнатост дава на събитията/външните/ да предизвикат конфликт отвътре и така по този начин някак си сме „задължени“ да се обърнем навътре към себе си. Това не е лесно и като начало е необходима помощ.
В процеса на терапията неминуемо възникват много емоции, съпротиви, но и много проникновения. Трудно е човек да разкрива свои преживявания, трудно е да си припомня болезнени за него изживявания, но нали това е пътят да се трупа опит към израстването. Позитивната психотерапия не е агресивен метод, тук не се дават оценки и не се критикува личността на клиента, а чрез него и със силното желание и мотивация на клиента се достига до онова хармонично, балансирано единение, където те прави цялостен и способен за справяне със ситуациите в живота. Психотерапията е път, по който човек заедно с психотерапевта може да открие Пътя!